Синдромът бърнаут (емоциално прегаряне) е описан за първи път през

 Синдромът бърнаут (емоциално прегаряне) е разказан за първи път през 70-те години от американския психотерапевт Херберт Фройденбергер (Herbert Freudenberger), който следил засилена поява на признаци на прочувствено безсилие, обществено уединяване, както и телесни признаци при хора, занимаващи се с публични и обществени действия.

 Често били наранени персони с високи алтруистични идеали и условия, а също и мощно изразено възприятие за отговорност. От 90-те години насам понятието емоциално прегаряне се свързва и с други специалности като мениджъри, политици, спортисти, хора, които непрестанно са фокусирани в постигането на задачата.

 Непрекъснато повишаващите се професионални условия на актуалното общество с неговите интензивни връзки и съвременни технологии водят до мощно понижено физическо натоварване, само че за сметка на това нараснало психосоциално напрежение на работещия човек.

ГЛАВНИТЕ СИМПТОМИ НА БЪРНАУТ СА:

1. Емоционалното безсилие: възприятие на телесно, умствено и душевно безсилие и изтощеност, нараснала нервност, изнервеност, вътрешно напрежение и бодърствуване, телесни недоволства като болки в гърба, стомашно-чревни признаци, нараснала податливост към инфекции.

2. Изолацията и отчуждението: досегашната професионална и обществена ангажираност се заместват от цинизъм, равнодушие и прочувствено обедняване, както и все по-засилващо се обществено уединяване и отчуждение от останалите.

3. Усещането за неуспех: досегашното идентифициране с работата и професионалните отговорности се измества от незадоволство, изпразване от смисъл, понижена продуктивност.

 Синдромът бърнаут постоянно се асоциира с душевен болести като меланхолия, алкохолното пристрастяване, а също и с хронично бодърствуване, нараснал риск от сърдечно-съдови болести и инфаркт, трайна неработоспособност.

Външни фактори за бърнаут (най-често свързани с работното място):

междуличностни рискови обстановки в професионалното всекидневие висока позиция на работното място и взимане на виновни решения превозване на прекомерно доста време на работното място в композиция с вложение на прекалено много умствена сила рисково високи условия за реализиране на избрани цели двойно натоварване по фамилни и служебни аргументи

Вътрешно-личностни предпоставки за бърнаут

висока мотивация мощна ангажираност целеустременост перфекционизъм нужда от естетика идеализъм

ЕТО КАК ИЗГЛЕЖДАТ ФАЗИТЕ, В КОИТО ПРОТИЧА И съдебна експертиза РАЗВИВА СИНДРОМЪТ БЪРНАУТ:

Фаза 0 – наслада

 Началото е обвързвано с доста сила, огромни очаквания и доста интензивност. Точно преди началото в главата на човек изникват картини, които разказват идеалното мечтано положение. Това води със себе си и положителни чувства, наслада от новото …

Фаза 1 – пролет

 В първите дни и седмици светът си е напълно естествен, само че човек подценява обстоятелството, че разходът на сила е прекомерно висок. Да се приспособяваш към нови обстановки лишава доста сила. Известно време компенсираш, само че нормално до няколко седмици се стига до първото дъно.

Фаза 2 – инспекция на действителността

 След първото дъно човек към този момент не може да се върне на първичните високи равнища от най-първата фаза. Реалността се затвърждава и в зрителното поле поле стартират да преобладават тези неща, които не пасват на първичната идеална картина. Тук точно стартира спорът сред персоналните потребности и привнесените извън условия. Основен детайл в развиването на бърнаут процеса е съществуването на стрес. „ Стрес е субективното чувство, че личните запаси не са задоволителни за преодоляването на избрана обстановка. “ Стресът се развива постепенно, същото се отнася и за процеса на неговото осъзнаване.

Фаза 3 – отказване

 Ако тук стресът не бъде овладян, настава прекосяване оттатък личните граници. Енергийните запаси се изчерпват, а човек пренебрегва личните си потребности. Налични са признаци като главоболие и болки в гърба, настава бодърствуване. В такива обстановки постоянно се прибягва до медикаментозно лекуване на признаците, а повода за тях се подценява. А тъкмо това са сигналите и виковете за помощ на тялото. Настъпва обществена изолираност. Компенсаторните средства в такава обстановка са корист с алкохол, прекалено хранене, опиати, още повече работа и така нататък

Фаза 4 – оттегляне

 Собственото мислене попада в клопката на негативизма. При към момента налични обществени контакти, рискът за постепенната им загуба се усилва. Засилва се отчуждението, човек се свива в личната си черупка с убеждението, че никой не е в положение да промени хода на събитията. Изсмукал всичките си енергийни и душевен запаси, индивидът е некадърен да действа, вероятни са суицидни мисли.

Фаза 5 – срив

 Макар че не настава при всички еднообразно бързо, сривът се показва в последна сметка по един и същи метод: през вчерашния ден и през днешния ден са разграничени от бездна. Налице е един повреден, отпаднал и изпразнен от смислово наличие човек, който е толкоз надалеч от себе си, че няма визия кой е, нито какво би трябвало да направи. Кризата на идентичността е достигнала своята връхна точка и индивидът се нуждае от външна професионална помощ.

Трябва да се разпознаят в точния момент предупредителните сигнали

Това класическо протичане на бърнаут може да отнеме месеци или даже години преди да бъде разпознато, само че развиването на признаците и потребността от здравна интервенция постоянно са налице.Всяко ново положение, което стартира с високи упования и висока мотивация носи капацитета за сходно развиване: експерти, мениджъри на екипи от хора, водачи, само че също и млади майки, пенсионери, младежи без сътрудник в нов град и така нататък

Автор: Д-р Зорница Ценова е приключила медицина в Медицинска академия София. След това придобива здравна тапия в Техническия университет Мюнхен, Германия. Специализира вътрешни заболявания в Германия и все още работи в интензивно и незабавно поделение на клиниката Бад Айблинг, Бавария.

Инфо: www.lifetime.bg